Архитекти, възпитаници на Екол де Шайо, даряват безвъзмездно свои проекти за два знакови обекта в Стария град. Дарението в полза на ОИ „Старинен Пловдив“ ще позволи превръщането на къща „Нишанян“ в резидентен/обучителен център и ще оптимизира функциите на аптека „Хипократ“, разказа в ефира на Обзорната програма на Дарик радио архитект Нина Толева-Новак – част от екипа архитекти, направили дарението.
– Откъде дойде идеята за дарението Ви на идейни проекти, предпроектни проучвания и изследвания за двете знакови сгради в Стария град – Къща „Филибос Нишанян“ и Старинна аптека Хипократ?
Идеята за дарението възникна още по време на така нареченото Ателие в рамките на Курса, когато се запознахме в по-големи детайли с дейността на ОИ “Старинен Пловдив” и всички усилия, които Института полага за опазването на поверените му сгради. Ателиетата представляваха едноседмичен пленер, на място в Старинен Пловдив, по времето на който изследвахме не само къщите, но и цялостната среда в стария град, извършихме архитектурно заснемане на двете сгради и събрахме много данни на място. В последващите 6 месеца продължихме с издирване на архивни данни, пълно документиране на сградите, до ниво детайли на дограма и тавани, заснемане на интериорната декорация и мебелите и разработване на проектните части, предложения за консервационно-реставрационни намеси и адаптация.
Всъщност осмото издание на курса за професионално обучение на архитекти по опазване на недвижимото културно наследство бе проведено именно с партньорството на Община Пловдив. Лекциите се провеждаха в Къща “Нишанян” и именно тогава за пръв път се запознахме със сградата.
Заедно с арх. Мартин Евлогиев, арх. Радина Станева, арх. Весела Иванова и арх. Михаела Йончева-Райчинова се потопихме в средата в търсене на малко познати късчета история, на еволюцията на Старинен Пловдив като цяло и на проблемите на опазването. Издирихме множество различни архивни материали, карти, кадастри, снимки от края на 19 век, епиграфски сведения. Особено внимание отделихме на заснеманията на арх. Христо Пеев от 1930те години. Апропо, през идната 2023 година ще отбележим 130 години от неговото рождение. Всъшност пред нас се разкри една съвсем различна картина. Успяхме да видим “живия” живот, кипял в Къща Нишанян и в Старинната аптека през Възраждането и Следосвобождението. Всъщност работата с недвижими културни ценности ни даде възможността да отворим един прозорец във времето. Да се потопим не само във възрожденското и следосвобожденското ежедневие, но да надникнем с чисто професионален поглед към тогавашните архитектурни и строителни практики, материали и проблеми. Осъзнахме, че най-важното, за да може една сграда да бъде опазена правилно, е да не се губи разказът за нейното развитие. Именно тогава с колегите, решихме да дарим разработките си, за да може този цялостен разказ за къщите да не бъде загубен и да бъде използван за тяхното бъдещо опазване и популяризиране така, че те да останат материален носител на общата ни минало и споделената ни памет.
По една или друга причина тази реализация малко се отложи във времето и когато преди няколко седмици видяхме публикация за Къща Нишанян, тази идея се възроди и дойде време за нейната реализация. Това, което сега предстои за двата обекта е, документацията да бъде окомплектована и да бъде подадена за съгласуване към Министерство на културата чрез Националния институт за недвижимо културно наследство.
– Какви са ви най-ярките спомени от изработката на проектите в под егидата на Екол де Шайо в Париж (най-старата школа по реставрация), през 2017-2019 година?
Спомням си, че в деня, в който се разпределят задачите за ателието, с всички колеги и преподаватели от курса направихме една обиколка из различните обекти из Пловдив. Минавахме от обект в обект, но когато стигнахме до Старинната аптека – с Мартин, Радина, Весела и Михаела просто знаехме, че това си беше нашият обект 🙂 Нямаше и минута колебание и с готовност започнахме работа както по аптекта, така и по Къща Нишанян.
Когато започнахме същинското проучване, един от моментите, който беше ключов, бе една изследването на една архивна панорама на Кавра от ранните 1891-1892 година, на която се опитвахме да идентифицираме всички къщи. За наша радост, в ъгъла на снимката се виждаше фрагмент от Къща Нишанян, която трудно разпознахме, защото се оказа, че равната стреха на съществуващият покрив всъщност не е автентична. Покривът е бил с класическата за периода кобилична крива и пищно изписан медальон. Вероятно е бил силно увреден от земетресението през 1928 година и е било необходимо бързо и с ограничени средства да бъде възстановен. Такива моменти на “откривателство” не са чести, но носят изключителен, включително емоционален заряд. Сходен момент имахме и при изследването на интериорната декорация. Всъщност картините и сюжетите изписани в алафрангинте се оказаха своеобразни пътеписи от работните пътешествия на стопанина и разказват по неповторим начин неговата “кодирана” родова история. В едно от помещенията има алафранга с орел и неговите малки, които по данни на Светла Москова, са алегория на чорбаджията и двамата му сина.
Подобен момент на откритие имахме и в Старинната аптека, прочитайки символите, вплетени в изписването на таваните. Автентичните тавани, силно повлияни от Италианския ренесанс, се отличават от характерните за възрожденската архитектура дървени асма тавани с геометрична летвена украса и резбована розета, или пищно изписване на междулетвените пана. В Старинната аптека техниката е била друга – полагане на платно под последния слой замазка и се изписва докато още е влажна (на принципа на мокрото фреско). Вплетените символи лоза – мъдрост, люляк – борбеност и издържливост, изписаните драперии и завеси, символа на слънцето в центъра са своеобразен микс от възрожденски и италиански препратки. Това смесване първоначално ни озадачи, но всъщност, цялата история на аптеката е изключително впечатляваща.Д-р Джавели, италианец по произход, откупува през 1861 г. Теренът за сградата от съседния дервишки манастир (Мевлеви хане). Самата сграда е построена през 1862 г. италианец по произход. През 1872 г. къщата е купена от д-р Сотир Антониадис – един от първите дипломирани лекари преди Освобождението, изтъкнат представител на гръцката общност в Пловдив. След Освобождението Старинната аптека е била една от царските аптеки – лицензирано звено по едно в големите градове, от която царското семейство при пребиваване в града и при нужда се снабдява с медикаменти и препарати.
Интерес представляваше и факта, че оригиналната фасада на аптеката е била променяна в годините. В рамките на експлоатацията на сградата през втората половина на XX век са били преградени отделни помещения, затворен е един от прозорците на фасадата и изведени нови коминни тела. Два от медальоните, които днес красят фасадата, всъщност са донесени от отдавна разрушената Аптека “Марица”, а третият е изработен по-късно по тяхно подобие, за да допълни образа на Старинната аптека.
За нас, като специалисти по опазването, беше изключително интересно да проследим именно тази промяна в предназначението и живота на сградите, за да можем да разберем по-добре техните проблеми и да предложим адекватна функция. Беше полезно да видим какможем да работим заедно за разкриването на тази скрита история, и обединени от една мисия и как можем реално да помогнем за съхраняването на подобни сгради-бижута, които на практика са паметта на един град.
– Как ще се променят Къща „Нишанян“ Старинна аптека „Хипократ“при реализацията на проектите, ако община Пловдив намери финансиране?
Един от най-ярките ни спомени е по-скоро усещането да прекарваш дните си в Старинен Пловдив, в подобен род сгради. Да ги съзерцаваш не с погледа на турист и постител, а на ползвател. Първоначалното впечатление от този изящен синтез на изкуствата, който представлява възрожденските къщи, се замени от усещането да ги обитаваш, да ги използваш, да живееш в тях, от отговорността да ги пазиш, поддържаш и обслужваш. Това беше и ключово, когато започнахме да търсим варианти за тяхната адаптация и включване в съвременната градска динамика.
Проектните ни разработки стъпиха върху съществуващите проблеми. Оказа се, че макар и привидно в добро състояние, проследявайки векторите на пукнатинната мрежа, следите от течове и пропадания на терена, Къща “Нишанян” има нужда по-скоро от конструктивно укрепване. Предложението ни беше след нейното стабилизиране тя да се превърне в образователен/резидентен център, който да ѝ вдъхне нов живот, да я обживи подобаващо и да чисто функционално да я реинтегрира в съвременната градска динамика. Предвидените дейности включват и възстановяване на автентичния покрив с кобилична крива на централната фасада, консервация и реставрация на художественото изписване и цялостна подмяна на санитарните възли, облагородяване на възрожденския двор в съответствие с традиционните принципи и практики.
По отношение на Старинната аптека – там ситуацията е по-различна. Къщата е била изключително добре поддържана в годините като и днес е един от добрите примери за устойчиво опазване, включително по отношение на максималната възможна близост до автентичната си функция. Тук предизвикателството беше да наблюдаваме туристо-потока, да следим, чисто пространстветно, хода на посетителите, да говорим с уредника на сградата, да говорим с посетителите. Мебелите в нея не са оригиналните, а са донесени от Аптека Марица, от Русе, някои дори от Виена, и всъщност установихме, че самото разпределение и линията на посещение не беше оптимална. Оттам се започна едно изследван на динамиката на туристическите потоци изобщо още от градската среда – по какъв начин е подхода от улицата към сградата, какви са предизвикателставата пред информационното обслужване на посетителите (включително в различните сезони) и на ежедневната експлоатация на самия обект. Затова предложихме оптимизиране на музейната функция, и създаване на “зимен” и “летен” мини-маршрут, така че да дообогати палитрата от туристически услуги.
Силно вярвам, че след съгласуването на проектите по законовия ред, с общи усилия ще намерим финансиране, така че гражданите на Пловдив и туристите от цял свят, да се докоснат до тези нови-стари парченца от историята на града ни.
За екипът, с който работихме по двете задачи, бе не само удоволствие, но и предизвикателство да се докоснем до такива ценности. В рамките на тази половин година бяхме ръководени от преподаватели от Еколь де Шайо (най-старата реставрационна школа, основана през 1877 г.,) – експерти на световно ниво в областта на опазването на културното наследство. Ние продължаваме да поддържаме връзка с тях и се радваме те да продължава да ни окуражават и подкрепят в това начинание, и по този начин спазваме техния “завет”, който приехме и като лично мото “Заедно можем да опазваме по-добре”.
