Нов дискусионен клуб дебатира за историята на Пловдив

Познаваме ли добре историята на родния си град? Осъзнаваме ли наистина какво наследство имаме в ръцете си и как да го използваме в бъдеще? Съхранили ли сме миналото си? Тези и много други въпроси се разгледаха в първото издание на новия дискусионен клуб „Пловдивски ракурси“, част от големия едногодишен проект „Искам нещо да ти разкажа“ на Сдружение „Кей-Търн“, с председател Мариана Ангелова. „Пловдивски ракурси“ е дело на директора на Музея на Авиацията Рада Банялиева и научния сътрудник Иванка Митева, а първата среща бе посветена на темата „Защо сме такива“ и е препратка към сложния проблем за идентичността на различните етнически и религиозни групи, които са причина пътешественици и изследователи да определят  Пловдив в миналото като космополитен град. Защо градът в модерното време има други характеристики и кои са те? Има ли днес локални градски ядра и дали те са носители на специфични културни белези? Това бяха част от въпросите, чиито отговори се базираха на миналото на града, неговото развитие през вековете до прага на модернизацията. А сме такива заради хилядолетната ни история и многото общности, преминали и заселили се в Пловдив, изграждащи по този начин културния и икономическия му колорит. По териториите ни мирно са съжителствали гърци, евреи, арменци, турци […]

Facebook
Twitter
LinkedIn
Reddit
Pinterest
Email
Пловдивски ракурси - история
Снимка: община Пловдив

Познаваме ли добре историята на родния си град? Осъзнаваме ли наистина какво наследство имаме в ръцете си и как да го използваме в бъдеще? Съхранили ли сме миналото си? Тези и много други въпроси се разгледаха в първото издание на новия дискусионен клуб „Пловдивски ракурси“, част от големия едногодишен проект „Искам нещо да ти разкажа“ на Сдружение „Кей-Търн“, с председател Мариана Ангелова.

Пловдивски ракурси“ е дело на директора на Музея на Авиацията Рада Банялиева и научния сътрудник Иванка Митева, а първата среща бе посветена на темата „Защо сме такива“ и е препратка към сложния проблем за идентичността на различните етнически и религиозни групи, които са причина пътешественици и изследователи да определят  Пловдив в миналото като космополитен град. Защо градът в модерното време има други характеристики и кои са те? Има ли днес локални градски ядра и дали те са носители на специфични културни белези? Това бяха част от въпросите, чиито отговори се базираха на миналото на града, неговото развитие през вековете до прага на модернизацията.

А сме такива заради хилядолетната ни история и многото общности, преминали и заселили се в Пловдив, изграждащи по този начин културния и икономическия му колорит. По териториите ни мирно са съжителствали гърци, евреи, арменци, турци и българи, всички отделени в собствените си махали, говорещи на поне един от задължителните езици – български, турски или гръцки. Обединяващият език между всички тях бил ясен – този на търговията.

И макар по време на Османския си период градът да е бил във възход, експонатите и историческите данни сякаш не говорят за него. А това е миналото, което всъщност изковава основите на бъдещия ни лик.

В срещата се включиха Видин Сукарев – завеждащ-отдел „Нова и Най-нова история“ в Регионален исторически музей – Пловдив и главен асистент в Аграрен университет, Кремена Стоянова – председател на Сдружение „Паралелен свят“, Пламен Кочев –  автор на дигитален архив „Ретро фото“ и други.

От спомените срещата се прехвърли към настоящето и бъдещето, засягайки някои основни проблема, свързани с Пловдив, като съдбата на Стария град, необходимостта от оживяване“, което да разкрие съхраненото богатството и визуализира постигнатото в годините, „преместването“ на младите в други урбанизирани локации като „Капана“, липсата на достатъчен емпиричен материал за някои от историческите периоди на града; необходимостта от функциониращ музей на етносите; създаването на колектив включващ археолози, етнолози, историци, демографи и др. за написването на цялостна история на града, нещо, от което той има огромна  необходимост, имайки предвид хилядолетното му развитие.

В следващото издание на дискусионния клуб фокусът ще бъде насочен към: Има ли „локална култура“ в различните градски квартали? Животът на кварталите – Кършияка, Мараша, Кючука, Съдийския, Столипиново, разрастването на града, обществени и частни сгради, локални ядра, модернизацията, „изгубеният Пловдив“, 1928 – земетресението и още много. Организаторите канят всички заинтересовани от съдбата на Пловдив да се присъединят. Следващото издание на „Пловдивски ракурси“ ще се състои на 18 октомври в Art Club N’Joy Plovdiv.

Проект „Искам нещо да ти разкажа“ се реализира с подкрепата на Национален Фонд Култура, по програма за Възстановяване и развитие на частни културни организации.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Reddit
Email

Още новини