Ниската избирателна активност и високият брой недействителни бюлетини са двете основни характеристики, които ще останат в историята на тези местни избори в Пловдив. 66% от пловдивчани избраха да не гласуват. Новите 51 общински съветници са избрани с гласовете на едва 82 434 жители. Общинската избирателна квота е 1617 гласа – т.е. толкова „струва“ мястото на всеки един от тях. На над 9 200 от гласувалите бюлетините са обявени за невалидни.
Изключително парадоксално е и разпределението на мандатите между 8-те партии и коалиции на тези избори. На база броя на действителните гласове за всяка от политическите формации, твърдите мандати са: за ГЕРБ – 7, за коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“ – 6, за „Съединени за Пловдив“ – 4, за „Браво Пловдив“ 3, за ИТН, „Възраждане“ и БСП – по 2 и за ДПС 1. Т.е. политическите сили преминали „бариерата за вход“ в Общинския съвет са спечелили общо 27 мандата. Заради ниската избирателна активност и големия брой недействителни бюлетини, останалите 24 места в новия местен парламент остават „незаети“ и се преразпределят по метода на Хеър-Ниймайер на принципа на най-малкия остатък. Така мандатите за ГЕРБ стават почти два пъти повече и с решение на Общинската избирателна комисия групата ще има 13 представители.
Въпреки че ГЕРБ е първа политическа сила и ще има най-голям брой общински съветници, реално гласовете за партията на тези избори са с над 20 000 по-малко, в сравнение с местния вот през 2019 г., когато за листата са гласували близо 40 000 пловдивчани.
Голям спад в доверието на избирателите отчитат местните политически формации от коалицията, издигнала за кмет Славчо Атанасов. През 2019 г. гласовете за партиите на Георги Титюков, Георги Колев и Славчо Атанасов са имали общо над 32 000 гласа, а на тези избори за листата на общинските съветници на „Съединени за Пловдив“ са гласували едва 11 000 души.
В сравнение с предишните местни избори единствено „Възраждане“ имат 10 пъти по-висока подкрепа. Резултатът за тях сега е над 6700 гласа. Интересното при „Възраждане“ е, че на парламентарните избори през април т.г. за партията гласуваха над 18 000 души в Пловдив.
За първи път в управлението на града, освен „Възраждане“ ще участват представители на „Продължаваме промяната“, „Браво Пловдив“ и „Има такъв народ“.
Преференции раздвижват подредбата в листите на почти всички политически сили, но без да изместват водачите. Най-много те са в коалиция „Съединени за Пловдив“, като 17-ият в листата Тони Димитров има над 1000 гласа и влиза втори след Славчо Атанасов. Манол Пейков е с най-много преференции след водача на листата на ПП-ДБ Веси Александрова, но още преди началото на предизборната кампания той заяви, че ще остане народен представител. Явно преференциално гласуване има и в листите на ИТН и ДПС, както и в „Браво Пловдив“, където фаворит е синът на легендарния футболист Аян Садъков – Ерол.
Водачът на ГЕРБ Костадин Димитров е с най-висок преференциален вот – над 2300 гласа.
Политолозите прогнозират, че в този мандат предоговаряне между групите на 8-те политически сили ще има преди всяка сесия на Общинския съвет в Пловдив.
Кой ще е кметът на Пловдив през следващите 4 години – Костадин Димитров или проф. Ивайло Старибратов, ще стане ясно след балотажа на 4 ноември. Балотаж ще има и в 6-те района на града, като в 5 от тях той ще е също между кандидатите на ГЕРБ и ПП-ДБ, само в „Източен“ ще е между ГЕРБ и „Браво Пловдив“.
