Тържественото отбелязване на 146-тата годишнина от Освобождението на Пловдив от османско владичество ще се състои на 16 януари 2024 год., вторник, в 11:00 часа с поклонение пред паметника на Душо Хаджидеков в Цар Симеоновата градина.
Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“. Събитието се организира традиционно от Община Пловдив като част от Културния календар на града.
Слово по повод годишнината ще произнесе д-р Стефан Шивачев – историк, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей. Водещ ще е Троян Гогов – актьор в Драматичен театър Пловдив.
По традиция, отбелязването на годишнината от Освобождението на Пловдив от османско владичество се провежда в присъствието на Кмета на Община Пловдив, Народни представители, Областния управител, Председателя на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Общественият посредник към Община Пловдив, представители на политически и обществени организации, граждани и медии.
Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.
Душо Хаджидеков взима активно участие в подготовката и осъществяването на Априлското въстание, но след разгрома му се оказва един от първите арестувани по настояване на елинистите. Те го обявяват пред турската власт в бунтовничество, интриги и сплетни. Четиридесетгодишният мъж е осъден и изпратен в затвора „Ташкапия”. Там той прекарва две години, изпълнени с мъчения и страдания.
В навечерието на Освобождението, на 4 януари 1878 година (стар стил) – денят, когато Пловдив е освободен от турска власт, башибозуци извеждат от затвора 123-ма българи, един от които е Душо Хаджидеков. Той е изнемощял, но все още вярва в светлото бъдеще на Родината. Турците разсичат българите на късове в близост до воденицата в местност Остромила. Така трагично си отива от този свят един заслужил деец на революцията, дал своя значим принос за културно-просветните процеси по българските земи в периода на Възраждането.
През целия си живот Душо Хаджидеков живее скромно и дарява всичко, което печели честно и с труд. Характерни за него са острият ум и кипяща във вените му народност. Във време на страх и предразсъдъци той защитава всичко българско, превръщайки се в символ на безкористност и скромност. Днес в негова чест е издигнат бюст в Цар-Симеоновата градина, патрон е на пловдивско училище и една от улиците в подножието на Стария град носи името му.