Младите лекари и специализантите по медицина са сред най-застрашените от „прегряване“ на работа

Младите лекари и специализантите по медицина са сред най-застрашените от „прегряване“ на работа и развитие на т. нар. burnout синдром. Това съобщи проф. Весна Кесич от Университетския клиничен център на Сърбия на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум, провеждащ се в Пловдив. Тя изнесе данни от американско проучване сред 15 хиляди лекари в 29 специалности. Като причина за усещането за прегряване на работа лекарите посочват огромната си излишна натовареност с бюрократични дейности и административни задачи, липсата на уважение от колегите и работодателите им, както и дългото работно време. „Данните сочат, още, че при 60 или повече часа седмично работа, това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, ако часовете са 84 и повече седмично“, каза още проф. Весна Кесич. И добави, че лекарите с този синдром допускат грешки с дозите на лекарствата, трудно контактуват пълноценно с пациентите си, често страдат от безсъние. „За съжаление нерядко се наблюдава и прекомерна употреба на хапчета, алкохол, тютюнопушене, дори могат да възникнат идеи за самоубийство“, съобщи още проф. Весна Кесич. Най-засегнатите специалности от „прегряването“ са анестезиолозите, хирурзите, педиатрите, АГ-специалистите и тези по вътрешни болести. А най-рядко от burnout синдром страдат невролозите. Проф. Кесич изведе като приоритет нуждата от социални и личностни […]

Facebook
Twitter
LinkedIn
Reddit
Pinterest
Email
Лекар - доктор - прегряване
Снимка: Unsplash

Младите лекари и специализантите по медицина са сред най-застрашените от „прегряване“ на работа и развитие на т. нар. burnout синдром. Това съобщи проф. Весна Кесич от Университетския клиничен център на Сърбия на 11-тия Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум, провеждащ се в Пловдив. Тя изнесе данни от американско проучване сред 15 хиляди лекари в 29 специалности.

Като причина за усещането за прегряване на работа лекарите посочват огромната си излишна натовареност с бюрократични дейности и административни задачи, липсата на уважение от колегите и работодателите им, както и дългото работно време.

Данните сочат, още, че при 60 или повече часа седмично работа, това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, ако часовете са 84 и повече седмично“, каза още проф. Весна Кесич. И добави, че лекарите с този синдром допускат грешки с дозите на лекарствата, трудно контактуват пълноценно с пациентите си, често страдат от безсъние.

За съжаление нерядко се наблюдава и прекомерна употреба на хапчета, алкохол, тютюнопушене, дори могат да възникнат идеи за самоубийство“, съобщи още проф. Весна Кесич.

Най-засегнатите специалности от „прегряването“ са анестезиолозите, хирурзите, педиатрите, АГ-специалистите и тези по вътрешни болести. А най-рядко от burnout синдром страдат невролозите.

Проф. Кесич изведе като приоритет нуждата от социални и личностни програми, както на държавно ниво, така и в отделните лечебни заведения, които да идентифицират медиците с голям риск от развитие на подобни проблеми.

11-тият Конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински форум се провежда в Пловдив и събира над 60 водещи университетски лектори от Европа и света, видни представители на медицинските академични среди, ръководители на лечебни заведения, здравни мениджъри от България и чужбина.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Reddit
Email

Още новини