Пловдив ще бъде домакин на научната конференция „Българското село и град – трансформации във времето“, която ще събере над 30 специалисти по история, етнография, антропология и музейно дело. Форумът ще се проведе на 22 и 23 октомври 2026 г. в Регионалния етнографски музей – Пловдив.
Участниците ще представят изследвания, посветени на промените в българското село и град през различните исторически периоди. Сред основните теми са традиционните празници и обреди, социалните отношения, занаятите, икономиката и културният живот.
„Програмата поставя във фокуса развитието и промените в селото и града през различните исторически периоди, разгледани от етнографска гледна точка. Щастливи сме, че интересът към конференцията е наистина огромен“, коментира директорът на музея доц. д-р Ангел Янков.
От традиционните седенки до съвременната музикална сцена
Официалното откриване на конференцията ще се състои на 22 октомври от 11:30 часа. На събитието ще присъстват заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов и изпълнителният директор на Сдружение „Български музеи“ Амелия Гешева.
В рамките на двудневния форум учените ще проследят как се променят начинът на живот, мисленето и общуването между хората. Докладите ще обхванат широк кръг от теми – от традиционните седенки и местата за социални контакти, като пазарите и железопътните гари, до съвременните форми на културно изразяване.
Специално внимание ще бъде отделено на развитието на занаятите, материалната култура, традиционното хранене и ролята на изкуството в ежедневието. Участниците ще разгледат и социални процеси като обезлюдяването на селата и бежанските движения, както и малко познати исторически личности и събития.
Евровизия 2027 също влиза в научната програма
Сред по-необичайните теми в конференцията е докладът на Пламена Кирова, уредник в Регионалния исторически музей – Бургас. Нейното изследване ще бъде посветено на връзката между Бургас и Евровизия 2027, като ще предложи етноложки поглед към съвременните музикални събития.
Организирането на научни конференции е утвърдена традиция за Регионалния етнографски музей – Пловдив. Според директора на институцията подобни форуми показват значението на музеите не само за съхраняването на културното наследство, но и за развитието на научните изследвания.
„Не само ние, но и колегите ни от цялата страна за пореден път ще докажем, че музеите са места, в които се прави качествена наука, а не просто пространства за посещения и прекарване на свободното време“, подчерта доц. д-р Ангел Янков.
Програмата на научната конференция „Българското село и град – трансформации във времето“, която ще се проведе на 22 и 23 октомври 2026 г. в Регионалния етнографски музей – Пловдив, включва шест тематични панела с 35 доклада. По-долу е пълната програма, подготвена за директно добавяне към публикацията в WordPress.
Пълна програма на научната конференция „Българското село и град – трансформации във времето“
22 октомври 2026 г. (четвъртък)
11:30 – 12:00 ч. – Официално откриване на конференцията
- Встъпителни слова от доц. д-р Ангел Янков – директор на Регионалния етнографски музей – Пловдив.
- Приветствие от Амелия Гешева – изпълнителен директор на Сдружение „Български музеи“.
- Приветствие от Пламен Панов – заместник-кмет на Община Пловдив.
- Поздравителен адрес от Министерството на културата.
12:00 – 13:00 ч. – Първи панел: „Селото и градът – трансформации, взаимодействия и влияния“
Модератор: Грозделина Георгиева
- Доц. д-р Иглика Мишкова (ИЕФЕМ – БАН) – „Игри на влияние“.
- Доц. д-р Ангел Янков (РЕМ – Пловдив) – „Ракията между селото и града“.
- Добринка Костова (ЕАМ – Елхово) – „Контрастът между селото и града през 30-те и 40-те години на ХХ век в спомените на етнографа Иван Желязков – основател на музея в Елхово“.
- Доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ – БАН) – „Между селото и града: наблюдения върху сбирката на Лудвик Куба „Македонски песни“ („Písně makedonské“, 1928) от поредицата „Slovanstvo ve svých zpěvech“.
13:00 – 14:30 ч. – Втори панел: „Градът – топоси на общуване и социализация“
Модератор: д-р Станислава Груева
- Доц. д-р Георги Граматиков (Хасково) – „Хасковската чаршия – градски начин на живот“.
- Илия Димов (РИМ – Габрово) – „Публичните пространства в Габрово през Възраждането като форми на общуване“.
- Гл. ас. д-р Биляна Попова (РЕМ – Пловдив) – „Пазарът – установена реалия в градското пространство“.
- Недялка Тодорова (ИМ – Димитровград) – „Гарата и гаровият площад на село Раковски – Димитровград“.
- Десислава Колева (ИМ – Попово) – „Места на общуване между традицията и промяната: преобразяване на социалния живот в Поповския край“.
- Станислава Пенчева (ИМ – Попово) – „Трансформации на патриархалните пространства: Как градският начин на живот променя ролята на жената в Поповско“.
15:00 – 16:30 ч. – Трети панел: „Аспекти на материалната и стопанска култура в селото и града“
Модератор: доц. д-р Евгения Иванова
- Докт. Цветомира Илиева (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Как розата стана поминък: началото на розопроизводството в Казанлък през XVII век“.
- Д-р Христина Манова (ИМ – Разлог) – „Каменоделството в Разлог“.
- Виолин Калчев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново) – „Пловдивската ножарска школа през Възраждането“.
- Стилиян Станимиров (Фондация „Институт за културно наследство“) – „Материална култура на обезлюдените селища от Централния Предбалкан: жилища, стопански постройки и трудови практики“.
- Д-р Светлозара Колева (РИМ – Варна) – „Керамични водни филтри… свидетелство за модернизацията на градския бит от началото на XX век“.
- Грозделина Георгиева, Севдалина Попова (ИМ – Белово) – „Скорост и прогрес (Пътят, който променя живота)“.
16:30 – 18:00 ч. – Четвърти панел: „Празници, обреди, културно наследство“
Модератор: гл. ас. д-р Биляна Попова
- Доц. д-р Евгения Иванова, д-р Велчо Кръстев (РИМ – Стара Загора) – „Лазаровден при българи и цигани – традицията и промените във времето“.
- Диана Жекова (РИМ – Търговище) – „Обичаят „Бей и калугер“ от с. Глогинка, Поповско – обредност и трансформация“.
- Д-р Ваня Йорданова-Данчева (РИМ – Смолян) – „Културният и празничен живот в Смолянско от страниците на в. „Красногор“.
- Докт. ик. Емил Паралингов (СУ „Св. Климент Охридски“, Богословски факултет) – „Ктиторски и паметен надпис върху дискос от църквата „Св. Неделя“ в с. Старосел“.
- Таня Марева (Смолян) – „Традиционни храни и кулинарни празници, променящи селата“.
- Добринка Добрева-Славова (РИМ – Сливен) – „Мънистени накити и украси от Сливенско – традиция и модерност“.
18:00 – 18:30 ч. – Дискусия
19:30 ч. – Официална вечеря
23 октомври 2026 г. (петък)
09:00 – 10:30 ч. – Пети панел: „Социални структури, общности и идентичности“
Модератор: Лора Христозова
- Д-р Иванка Делева (РИМ – Бургас) – „Особености на бежанските селища, формирани през първата четвърт на XX век (с примери от Бургаско)“.
- Анелия Григорова (ИМ – Поморие) – „Мнимите врагове и непознатото минало: историята на Панталей Гераки“.
- Иван Иванов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново) – „Мюсюлманската култова мрежа на гр. Осман Пазар“.
- Татяна Щерева (РИМ – Варна) – „Слугинството във Варна в края на XIX и началото на XX век“.
- Ангел Стойчев (ГХГ – Пловдив) – „Мултидисциплинарен анализ на селото и града в художествени произведения“.
- Н.с. Ирина Потапенко (Институт по изкуствознание, фолклористика и етнология „Максим Рилски“ – Украйна) – „Украинската диаспора в българския град: формиране на общност и културни пространства“.
10:30 – 10:45 ч. – Кафе пауза
10:45 – 12:30 ч. – Шести панел: „Изкуство, музика, културна памет – структура, динамика и перспективи“
Модератор: доц. д-р Иглика Мишкова
- Ас. Елка Минчева (ИЕФЕМ – БАН) – „Окото на ентомолога, ръката на художника: Рисунките на Александър Дряновски от фронтовото село (1914-1918)“.
- Гл. ас. д-р Галина Луканова (ИЕФЕМ – БАН) – „Навлизане на многогласното хорово пеене в България в средата на XIX в. – причини и следствия“.
- Докт. Ганчо Гавазов (АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“) – „От седянката до концертния подиум – трансформациите на песента „Бре, Петрунко“.
- Лора Христозова (РЕМ – Пловдив) – „За първите стъпки на оперното изкуство в Пловдив, сезон (1922-1923 г.)“.
- Пламена Кирова (РИМ – Бургас) – „Бургас и Евровизия 2027 – етноложки поглед“.
- Д-р Станислава Груева (РЕМ – Пловдив) – „Светът на ютията“ между музейния предмет, историческия разказ и съвременния посетител“.
- Петър Даскалов (РЕМ – Пловдив) – „В зората на модерното време, или за лексемата „ютия“ в речниците на българския книжовен език (XIX – началото на XX век)“.
