Новини от Пловдив: 123 години от Илинденско-Преображенското въстание ще бъдат отбелязани в Пловдив с тържествена церемония на 2 август 2026 г., неделя.
Възпоменанието започва в 10:00 ч. пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в националноосвободителните борби и войните за България.
Монументът се намира в градинката до старите хали в район „Южен“.
Военен ритуал и полагане на венци
В церемонията ще участват военен духов оркестър, представително формирование и почетен караул от Съвместното командване на специалните операции.
Към възпоменанието ще се присъединят членове на комитет „Родолюбие“ и Национално дружество „Традиция“, както и представители на институции, политически и обществени организации.
Програмата включва едноминутно мълчание и полагане на венци и цветя пред паметника.
Водещ на церемонията ще бъде Златко Павлов. Тържествено слово ще произнесе доц. д-р Милен Михов, председател на Македонския научен институт и преподавател по Нова българска история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Събитието е организирано от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 г.
За доц. д-р Милен Михов
Доц. д-р Милен Василев Михов е роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора. През 1987 г. завършва специалност „История“ във Великотърновския университет, след което за кратко работи като учител в родния си град.
В края на 1988 г. започва работа като асистент по Нова българска история във ВТУ. Последователно заема длъжностите старши асистент и главен асистент, а през 2007 г. е избран за доцент в катедра „Нова и най-нова история на България“.
Между 2003 и 2007 г. ръководи университетския Център за квалификация. Бил е член на Академическия съвет, ръководител на катедрата в периода 2011–2014 г. и помощник-ректор на ВТУ в продължение на 14 години. От април 2025 г. работи и в Българския исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на Българската екзархия, ВМОРО и националноосвободителните борби в Македония и Одринско. Две години по-късно специализира в Република Македония, където проучва партийни архиви от периода 1944-1956 г. и изнася лекция в Скопския университет.
Хабилитационният му труд от 2007 г. изследва мястото на новата българска история в македонската историография. Автор е на две монографии и над 70 студии и статии, посветени основно на Македонския въпрос. Ръководил е научноизследователски проекти и четирима докторанти, а също така е участвал в 13 научни журита.
Повече от 30 години доц. Михов членува в Съюза на учените в България и в Македонския научен институт. От 2013 г. е част от Научния съвет на института. Председател е на сдружение „Академична етика и реформи в образованието“ и участва в организации за военноисторически реконструкции, сред които Национално дружество „Традиция“ и клуб „Братя по оръжие“.
Бил е народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание и заместник-председател на парламентарната Комисия по образованието и науката. Отличен е с грамота за научен принос от Съюза на учените в България и с юбилейни медали, свързани с Независимостта на България и двете световни войни.
