Пловдив отбеляза 83-ата годишнина от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта с митинг-поклонение пред „Паметника на благодарността“ на площад „Цар Калоян“, до Централния дом на младоженците. Събитието традиционно беше организирано от Организацията на евреите „Шалом“ в Пловдив.
Сред официалните гости бяха заместник-кметът на община Пловдив по екология и здравеопазване Иван Стоянов, заместник-председателят на Общинския съвет и председател на комисията по култура Стефан Послийски, почетният консул на Италия в Пловдив Джузепе Де Франческо, заместник-кметът на район „Централен“ Гергана Василева Гатова-Златкова, Лалка Обрейкова, внучка на пловдивския интелектуалец и председател на Търговско-промишлената камара Обрейко Обрейков, както и общинският съветник д-р Борислав Матеев. На церемонията присъстваха още д-р Гюрай Ходжев, доц. д-р Нарцис Калева и представители на пловдивската еврейска общност. Сред присъстващите беше и д-р Хаим Йерохам Пардо, който сподели пред медиите свои спомени за събитията от онези дни.
Официалното слово по повод годишнината произнесе председателят на Организацията на евреите „Шалом“ в Пловдив Кристиян Ангелов. Той подчерта, че 10 март остава една от най-светлите дати в българската история.
„В годините на Втората световна война Европа е потопена в страх, омраза и унищожение. Милиони невинни хора стават жертви на нацистката идеология, сред тях са и милиони евреи. Именно в тези мрачни времена България показва, че дори в най-тежките исторически изпитания човешкото достойнство, моралът и съвестта могат да надделеят. Спасението на българските евреи не е дело на един човек – то е дело на едно общество“, заяви Ангелов.
Той припомни ролята на институции, духовници и граждани, благодарение на които близо 50 000 евреи от старите предели на България са спасени от депортация към нацистките лагери на смъртта. По думите му 10 март е ден на памет и морална отговорност, в който се отдава почит на жертвите на Холокоста, на хората, противопоставили се на несправедливостта, и на уроците, които трябва да бъдат предадени на следващите поколения.
„Историята за спасението на българските евреи ни напомня, че съдбата на хората се решава не само от силата на властта, но и от силата на съвестта. Когато едно общество се обедини, то може да промени хода на историята“, подчерта Ангелов.
В края на възпоменанието присъстващите сведоха глави в едноминутно мълчание в памет на хората, участвали в спасяването на българските евреи, и на жертвите на Холокоста. Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя пред „Паметника на благодарността“.
Паметникът е открит на 10 март 1998 г. и се намира на мястото, където на същата дата през 1943 г. пловдивските евреи са били събрани в очакване да бъдат депортирани. Монументът е с форма на шофар, ритуален рог, използван в съботните служби, и е дело на скулптора Атанас Карадечев.
През март 1943 г. в Пловдив 612 евреи са задържани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил, по-късно български патриарх, влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Той прескача оградата и влиза вътре в училището, за да вдъхне кураж на събраните за депортация евреи. На уплашените и обезверени хора с жълти звезди митрополитът казва: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“.
По същото време в страната се надига силна вълна на обществено недоволство. Четиридесет и двама депутати, начело с Димитър Пешев, внасят подписка в Народното събрание срещу антисемитските действия. Правителството спира депортирането, а Българската православна църква окуражава евреите и българите, които не приемат политиката на властта. Особено активна роля има софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Тези действия създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.
Сред имената на спасителите остават Димитър Пешев, Екзарх Стефан, пловдивските интелектуалци и юристи Недко Каблешков, Йордан Ковачев и Георги Кръстев, председателят на Търговско-промишлената камара Обрейко Обрейков, председателят на Адвокатската колегия Ангел Станков, журналистът Лука Говедаров, полк. Цветан Мумджиев, спасил десетки военнослужещи евреи, както и представители на занаятчийската гилдия, сред които шивачът Миленков, изпратил лично протестно писмо до царя.
България остава сред малкото европейски държави, успели да спасят от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в старите предели на страната. Повече от 11 000 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот обаче не получават този шанс.
