Мина Загорова: Колкото по-дълго се отлага срещата със специалист, толкова по-трудно е да се изградят мостове на доверие
1. Г-жо Загорова, като специалист медиатор, какво смятате стои най-често в основата на личните конфликти и защо според Вас те ескалират?
Конфликтите рядко избухват “от нищото”. Най-често зад тях стои липсата на открита комуникация. Когато не говорим открито за нуждите и чувствата си, в отношенията се появява несигурност.
Тази несигурност бързо прераства в недоверие – започваме да гледаме на другия не като на партньор, а като на потенциална заплаха. Усещането, че можем да бъдем наранени, е именно онова, което поражда конфликт.
Затова всяко мълчание, всеки опит да се скрием зад стената на „по-добре да не кажа нищо“, всъщност постила пътя на бъдещия конфликт. Особено уязвими сме, когато върху отношенията тежат допълнителни проблеми – ревност, финансови затруднения или натиск от обкръжението. В тези моменти откритият разговор не е слабост, а единственото средство да запазим доверието
2. Кога е най-подходящо човек да потърси медиатор – още в началото на напрежението или когато вече има открито противопоставяне?
В повечето случаи най-подходящо е човек да се обърне към медиатор още в началната фаза на напрежението. Тогава страните все още са склонни да разговарят и са отворени за намиране на компромисно решение. Колкото по-дълго се отлага срещата със специалист, толкова по-трудно е да се изградят мостове на доверие. Това се дължи на факта, че с времето страхът ни да се разкрием пред отсрещната страна и да изпаднем в по-слаба позиция се задълбочава.
3. Смятате ли, че ранната намеса в конфликт служи като превенция на бъдещата му ескалация?
Да, категорично. Ранната намеса може да предотврати задълбочаването на проблема и да запази отношенията между страните. В началната фаза на конфликта е възможно да се изяснят истинските нужди и интереси на участниците, преди те да бъдат заменени от чувства и емоции като враждебност или непримиримост. В този момент ролята на медиатора е ключова – с уменията си, прилагайки различни техники, той работи за възстановяване на доверието между страните.
4. Как разбирате, че за един конфликт е твърде късно за медиация? В кои ситуации смятате, че намесата на съд или институции е единственото решение?
Опитът ми като специалист е показал, че когато има сериозно насилие, системно нарушаване на закона или когато едната страна категорично отказва диалог, медиацията вече не е приложим метод. В подобни случаи би било най-удачно, а и в някои ситуации е дори наложително, намесата на съд или компетентни институции. Те са силно необходими, за да се защитят правата и сигурността на засегнатите.
5. В последните няколко месеца сме свидетели на немалко жестоки престъпления. Как си обяснявате нарастването на случаите на лични конфликти, които прерастват в тежки прояви на насилие?
Смятам, че една от основните причини е натрупаното социално напрежение – икономически трудности, несигурност, липса на доверие в институциите. Тези условия предразполагат хората да губят контрол по-лесно и съответно – да реагират по-агресивно. Липсата на култура на диалога също играе съществена роля при ескалацията на спорове от различно естество – когато не знаем как да разрешим проблемите с разговор, често се стига до крайни прояви.
6. Можете ли да споделите случай от практиката си, в който именно ранната и навременна медиация е помогнала спорът да се разреши преди да се задълбочи?
Естествено, с удоволствие. За медиация с мен се свърза двойка с дългогодишен брак, която беше на ръба на раздялата. Първоначално останах с впечатлението, че причината за конфликта е битова – разпределението на семейния бюджет. Съпругът смяташе, че той „носи основния доход“ и затова има право да решава как се харчат парите. Съпругата се чувстваше неглижирана, защото освен че тя също работеше, поемаше и почти цялата грижа за детето и дома.
В първите ни срещи напрежението беше голямо – всеки говореше за вина, а не за нужди. Когато обаче успяхме да обърнем разговора към истинските интереси на всяка от страните, ситуацията започна коренно да се променя. Разкрихме какви са очакванията и желанията на всеки от тях. Съпругът призна, че всъщност се чувства изтощен и недооценен и живее под напрежение, защото му се налага да осигурява основния доход на семейството, а не среща подкрепа. Съпругата сподели, че за нея най-важното в едни отношения е уважението, което между нея и партньора й липсва. В случая и двамата успяха да загърбят страховете си и да споделят как наистина се чувстват. Това знaчително им помогна да възстановят доверието помежду си и да проведат конструктивен разговор.
Естествено, има немалко случаи от практиката ми, които биха могли да послужат като пример. Разказах този, защото вярвам, че той много ясно представя каква пречка могат да бъдат неизказаните емоции и интереси и съответно – какво улеснение би било те да се споделят в началната фаза на конфликта.
